Българските възрожденски писатели са оставили значителен отпечатък в литературата, включително и в областта на мистиката и научната фантастика. Възрожденската епоха в България (18-19 век) бележи възраждане на културното и национално самосъзнание, както и интерес към новаторските идеи.

Известни писатели, като Георги С. Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов и други са изразили в своите произведения любовта си към знанието и възможностите за напредък, включително и чрез описания на фантастични или научно-фантастични сценарии.

Някои от тях са използвали мотиви от научната фантастика, като сред тях са размишления и описания на неопознати летящи обекти (НЛО). Възможно е такива описания да не са директно свързани със съвременното разбиране за НЛО, но те въвеждат елементи на фантастиката и трансценденталното в своите текстове.

Примери за такива творби включват разкази и по

Новата книга на Лазар Мурджев - „Дневници от ъгъла“, ще бъде представена на 27 юни в залата на Българския червен кръст на столичния булевард „Джеймс Баучер“ 76, съобщават организаторите.

По думите им с изданието си авторът провокира мисленето за национален брод като библейска история и създава специфично свидетелство, конструирано между фактология и художествено въображение.

„Дневниците от ъгъла на Лазар Мурджев ни дават корени, които не познаваме. Затова следва да прочетем внимателно тази книга. Вярвам, че всеки читател при съприкосновението си с нея ще се е почувства обогатен. Тази книга е и искрата, която днес наричаме гражданско общество! Тя не е четиво за метрото, автобуса, леглото. Тя е изповед, будеща нагласи и любопитство“ пише проф. Андрей Пантев за книгата.

Лазар Мурджев е автор на „Из… началието“, „Намеса“, „Намибийска траектория“, стихосбирките „Вие

„Поезия/Природа“ е темата на 16-ото издание на международния литературен фестивал „СтолицаЛитература“. Публичната му програма започва от 13 юни и продължава до 20 юни, съобщават организаторите от фондация „Елизабет Костова“.

По думите им тазгодишното издание на фестивала е посветено на взаимовръзката между поезия и природа в свят, в който природата не е романтично убежище, а въпрос на оцеляване. Във форума се очаква да участват поети, редактори, издатели, еколози и литературни професионалисти от България, САЩ, Ирландия и Шотландия. Програмата включва работилница по писане на поезия за младежи, поетически четения, лекции, дискусии и преводаческо ателие.

Работилница по писане и редактиране на поезия за младежи ще има на 8 и 9 юни в Северния парк и пространство „Светофар“. Водещи ще са Иван Димитров и Стефан Иванов. На 13 юни ще има литературно четене в галерия „Прегърни

Без читатели писателят е невъзможен. Той се превръща нещо абсурдно. Да пишеш за себе си е нещо красиво, но е и ненужно. Това каза писателят Владимир Зарев, който днес дава автографи на шатрата на издателска къща „Хермес“ на Пролетния панаир на книгата. 

„Аз обичам да давам автографи, защото това е форма на взаимно доверие между мен и читателите. Това, че те са избрали моя книга, е чест за мен и това е изключително важно за всеки един писател“, каза той. 

За последната си книга „Объркани в свободата“ Зарев казва, че това е роман за величието на човешката свобода. Тя се състои от два пласта - единият е съвременността, пандемията, която промени живота на много българи. А действието във втората част се развива през 1437 година и засяга въпроса за исихазма, обясни писателят. И припомни, че исихазмът е духовно учение, обикновено исихастите са ставали схимонаси, ко

Свещеникът Лъчезар Лазаров поставя въпроса за човешката същност, духовните и културни ценности в новия си християнски роман „Праведник“. Това съобщи Ивелина Цветкова, управител на издателство „Многоточие“. Книгата излиза от печат през септември.

По думите на издателството „Праведник" разказва историята на обикновени хора, които са оставили следа в сърцата на своите наследници. Според нея авторът пише за съвременното общество и дали то ще позволи културното и историческо наследство да изчезне и какво ще остане от нашата идентичност, ако това се случи. 

„Тези размишления придават философска дълбочина и насочват читателя към важността на запазването на духовните и културни ценности“, посочи Цветкова. Според нея свещеникът пише за личната свобода, родена от истината и открита в свещеното писание. „Свободата жив